Днес в София се проведе целодневен семинар, посветен на директния маркетинг с лектор - гуруто в таз област Дрейтън Бърд. Сред многото информация и цитати на велики мислители от различни области Бърд на няколко пъти спомена и Интернет.

Кое е най-важното? Интернет акселелира и прави още по-възможен и важен директният маркетинг, тъй като почти всички инструменти на онлайн маркетинга са всъщност форма на директен маркетинг, според него.

Месеците май и юни традиционно са съпроводени с множество прояви, изложения и семинари. Кулминация по отношение на онлайн маркетинга бе събитието, организирано от списание .Net и уеб агенция ABC Design & Communication - Онлайн маркетинг семинар, проведен на 9 юни 2009 г. в х-л Хилтън, София.

Както е модно напоследък - в Twitter най-активните и “в час” присъстващи отразяваха “на живо” събитието.

Активно туитващи бяха Денислав Георгиев и Александър Бойчев. Ето и част от най-интересните им коментари по презентациите на различните лектори.

Бойчев:
“от блоговете идва пулса на живота. Жюстин говори цветно :)”
“семинар, на който от залата се включват адекватно. хело, кой каза, че у БГ-то няма диалог между професионалисти? :)”
“Asa: if you don`t have a budget and want to go viral, you have to be shocking, sexy, edgy”
“three things to balance on a viral - recognition, collaboration, participation”
“Милко: ботълнека на обратната връзка е слабото място на интернет рекламата”
“Милко: решенията за мобилна реклама са вклинчени между съгласието на потребителя и съгласието на мобилния оператор”

Д. Георгиев.
“Жюстин започна с лекция за web 2.0 - възможностите, които не използваме достатъчно във времето на Икономика 2.0″
“Жюстин: И малко правила в web 2.0 – слушайте, действайте веднага, участвайте в диалога, бъди отговорен, бъди готов, бъди честен…”
“Нийлсен: Времето онлайн нараства - 9 минути е средната сесия. Всеки месец българите са онлайн 1 500 години :)”
“Венци Костов - най-важното в една кампания е тя да достигне до нужните хора.”
“Ейса - когато клиентът не се вслушва в професионалистите, кампанията се проваля.”
“Милко: За разлика от онлайн маркетинга, мобилния маркетинг комуникира с хора. А не с браузъри. И мери тях…”
“Милко: 7-14 виждания са необходими в Интернет кампанията, а 3-7 контакта са нужни в телевизията. Гледане не е виждане.”

Тази седмица се проведе най-големият семинар на тема онлайн маркетинг в България. Организатори бяха колегите от уеб агенция ABC Design & Communication и списание .NET.

Името на семинара “Непознатите работещи решения” описва доста точно темите, които бяха дискутирани. Жюстин Томс започна с web 2.0 и критика за липсата на адекватни действия от страна на бизнеса в тази насока. После стана дума за онлайн аудиторията у нас - около 3 200 000 потребители, рекламните формати онлайн, вирусен маркетинг, мобилен маркетинг и т.н.

Като единствен недостатък на събитието може да се отбележи липсата на сериозна дискусия. Участниците предпочетоха да бъдат в ролята на студенти, които се стараят да запишат максимална част от казаното, вместо да влязат по-смело в дискусията.

Медийният фестивал в Албена - Mediamix ‘09 може да се определи като триумф на онлайн медиите, онлайн маркетинга и онлайн комуникациите. Всички чуждестранни лектори убеждават публиката, че единствения път за развитието и на медии и на бизнес като цяло е Интерет.

Организаторите се опитват да преплетат темите медиа и криза в едно изречение, като малко на заден план остава мотото на фестивала “Покажи ми парите”.

Важно уточнение по темата за бъдещето на печатните медии бе обяснението, че работещите неща в пресата не винаги работят онлайн. т.е. за онлайн продукт са нужни онлайн хора и екипи.

Радосвет Радев призова медиите, които не се справят добре в кризата да се продават докато е време. Обоснаво икономически това си предложение. Днес всяка медиа била по-скъпа, отколкото ще бъде след два дни. Хищните големи риби в медийното море с радост ще се възползват от икономическата ситуация. И ще се постараят да придобият някой и друг позакъсал колега.

Утре от 18 часа в Модерен Театър София ще има публична лекция на основателя на Wikipedia. На пресконференцията вчера той акцентира на това, че за потребителя е безразлично, дали се информира от вестник или от Интернет. Важно е качеството на информацията. Разбира се бързината и цената за която я получаваме. В този ред на мисли, онлайн медиите просто са по-добрия бизнес модел в момента. И старите медии трябва да намерят решение.

Сред масовата публика отдавна битуват няколко мита за Интернет пространството и хората, които го населяват. Митове, които нямат много общо с реалността, но са наистина устойчиви във времето. И понякога подвеждат хората, взимащи решения и затварят важни за тях възможности, които им открива онлайн пространството. Нека ги разгледаме в подробности и опитаме да ги оборим с неуспорими факти.

Все още твърде малко хора у нас използват Интернет. Това е един голям мит, който твърдо е оборен в последните години. По данни на Гемиус България родните уникални потребители месечно са около 3 000 000 души, което е една наистина внушителна цифра.

Интернет е със слабо влияние. Може би това беше валидно преди, но вече далеч не е така. Световна тенденция е Интернет да се нарежда веднага след телевизията по степен на влияние. У нас също не изоставаме от тази тенденция, медийната консумация и доверието в медиите драстично се промениха в последните години и като влияние и като време онлайн пространството става все по-влиятелно. Първото място, на което потребителите търсят какъвто и да е род информация е именно Интернет.

Интернет потребителите са основно деца и тийнейджъри. Да, истина е, че плътността в долния възрастов сегмент е най-голяма. Също така хората до 25 години реализират над половината от импресиите в родните сайтове, т.е. те са по-активни, с по-различно онлайн потребление. Данните от представително социо-демографско проучване на Синовейт по поръчка на Гемиус България за м. март 2009 сочат, че младите са основната група потребители на Интернет – 15-24 години имат 30.46% от цялата аудитория, следвани от 25-34 години – 24.58%, 35-44 години - 21.40%, 45-54 години – 15.84%.

Интернет потребителите са хора без работа, които по цял ден се чудят какво да правят. Това впечатление се създава най-вече при посещение на някои по-общи или специализирани форуму, където хората очевидно отделят доста време, за да общуват помежду си, водят спорове и т.н. Данните сочат, че едва около 6% от хората в Интернет са безработни, а по-голямата част са заети в различни области, като не са малко и хората на управленски позиции или собственици на фирми.

В Интернет има основно мъже. Дори това да беше вярно в първите години от навлизането на Интернет у нас днес ситуацията е коренно различна и потреблението, разпределено по пол е почти равномерно, дори с лек превес на жените.

Онлайн не е безопасно място за разплащания. Факт е, че често се чува за случаи, при които нечия кредитна карта е била използвана за чужди цели. Факт е също, че родните системи за онлайн разплащания до момента са много сигурни и няма регистрирани подобни инциденти. Страхът от нередности при банкиране през Интернет също е неоснователен – банковите системи онлайн са добре защитени и с това - надеждни, сигурни.
Броят на разплащания през ePay.bg, например, варира межу 200 и 250 000 месечно, като за сравнение през банкомати разплащанията са едва 40 - 45 000. Плащанията са основно за битово-комунални сметки, както и сметки за мобилни телефони, достъп до Интернет, електронни магазини, данъци и други (по данни на ePay.bg, дек 2008 г.).

Да имаш уебсайт е скъпо. И да и не. Вярно е, че в някои случаи сайтовете са наистина много скъпи. Но като цяло сайтовете са все по-достъпни, а и изключително необходим инструмент за всеки бизнес, което оправдава цената и я превръща в една добра инвестиция, с висок ROI.

Интернет е опасно място. Да, Интернет е точно толкова опасно място за всеки, колкото е и улицата. Ако пускаме детето си само на улицата му даваме точни инструкции за неговата безопасност и следим дали ги спазва. Следва да подхождаме така и към онлайн пространството – да познаваме евентуалните заплахи, да дадем правилни инструкции на нашите деца и да упражняваме контрол на времето и поведението им в Мрежата.

В Интернет най-много да хванеш някой вирус. Риск съществува, но има и добри антивирусни програми, които помагат. Освен това по-голяма бдителност при сваляне на файлове, гарантира по-малко главоболия от подобен характер.

Тези и още много митове витаят и модифицират общественото мнение, а задачата на професионалистите е да ги оборват. Добрата новина е, че в последните години онлайн пространството у нас се измерва с добри метрики, комбинирани със социо-демографски проучвания, което дава допълнителна тежест на цитираните по-горе факти и повече яснота за реалната картина на онлайн потреблението у нас.

текстът е публикуван и в майския брой на списание .Net

Кликовете (CTR) по банерите намаляват с всеки изминал месец - факт. Още по-неуспорим факт е, че в социалните мрежи банерите не работят. И без това ниските CTR-и на банерите са още по-малки в така модерните днес социални мрежи, сочат скорошни проучвания и анализ на резултати на кампании във Facebook.

Спасението - в социалните мрежи да не се използва директна банерна реклама, а всичко останало, най-вече word of mouth и PR техники.

Интернет все повече увеличава скоростта в маркетинговите комуникации и добавя изискване за по-бързи реакции и действия. С инструменти като социалните мрежи, Twitter, онлайн видео в реално време маркетинговите специалисти са изправени пред истинско предизвикателство в своето ежедневие и темпове, които доскоро бяха по-различни.

В същото време и класическите display ads - банерите, стават все по-динамични и взискателни, големите компании пускат едновременно няколко кампании и разнообразни креативни решения, което също увеличава скоростта на работа по отношение на продукция, провеждане и мониторинг на всички тези симултантни комуникации.

Готови ли сме за всичко това? Да се надяваме, че да.

Скорошни изследвания за пореден път доказват, че мъжете и жените са наистина различни онлайн. Колкото и странно да звучи за САЩ именно мъжете използват повече FaceBook, а жените - Twitter. В същото време мъжете са по-склонни да гледат видео онлайн, докато жените - да общуват или естествено, да пазаруват онлайн!

Проучването е на eMarketer и изводите и съветите, които се правят е, че за IP адреса често не е ясен пола на потребителя, дори той да е в сайт за услуги, в който се индентифицира (поне около 15% от хората в подобни сайтове са посочили противоположния на своя пол). Истината е в поведенческото таргетиране, съветват специалистите.

Темата онлайн маркетинг става все по-актуална. До момента ние от ABC Design & Communication организирахме доста подобни обучения, където обяснявахме на своите клиенти спецификите на маркетинг активностите в Интернет. Сега решихме да действаме съвместно със списание .Net и да организираме по-мащабно събитие по темата - “Непознатите работещи решения“

Събитието ще се проведе на 9 юни в хотел Хилтън (София, България). Акцентът ще бъде върху лекцията на специалния ни гост Ейса Бейли (www.asabailey.com)– експерт по вирусен маркетин. Той се занимава с онлайн маркетинг от 1996 г. и със сигурност ще има на какво да ни научи. За тези, които са по-напреднали, поне ще разкаже някоя поучителна история.

Уеб планирането ще бъде много силно застъпено като тема. Ще се говори също и за техниките и тактиките на успешните онлайн кампании. Все любопитни неща от водещи фигури в бранша.

Ето и пълен списък с българските участници (по азбучен ред) :

* Александър Варов (mail.bg)

* Венци Костов (httpool.bg)

* Веселин Ангелов (Gemius Bulgaria)

* Жюстин Томс (ABC Design & Communication)

* Маргарита Боева (Nielsen online)

* Милко Георгиев (buzzdash.bg)

Ще се видим там.

Очаквано, но с неочаквано груби изкази, предизборната война у нас се разрази и онлайн. Компромати от различни срани и посоки се разхвърчаха. Любопитно е, че очевидно всички са се обърнали към експерти и успешно интегрират различни и съвсем адекватни на времето ни форми и инструменти от Web 2.0 като социални мрежи, блогове, CPC реклама.

Предполага се с наближаването на изборите битката ще се води още по-мащабно. Ще наблюдаваме и коментираме.