Сред масовата публика отдавна битуват няколко мита за Интернет пространството и хората, които го населяват. Митове, които нямат много общо с реалността, но са наистина устойчиви във времето. И понякога подвеждат хората, взимащи решения и затварят важни за тях възможности, които им открива онлайн пространството. Нека ги разгледаме в подробности и опитаме да ги оборим с неуспорими факти.
Все още твърде малко хора у нас използват Интернет. Това е един голям мит, който твърдо е оборен в последните години. По данни на Гемиус България родните уникални потребители месечно са около 3 000 000 души, което е една наистина внушителна цифра.
Интернет е със слабо влияние. Може би това беше валидно преди, но вече далеч не е така. Световна тенденция е Интернет да се нарежда веднага след телевизията по степен на влияние. У нас също не изоставаме от тази тенденция, медийната консумация и доверието в медиите драстично се промениха в последните години и като влияние и като време онлайн пространството става все по-влиятелно. Първото място, на което потребителите търсят какъвто и да е род информация е именно Интернет.
Интернет потребителите са основно деца и тийнейджъри. Да, истина е, че плътността в долния възрастов сегмент е най-голяма. Също така хората до 25 години реализират над половината от импресиите в родните сайтове, т.е. те са по-активни, с по-различно онлайн потребление. Данните от представително социо-демографско проучване на Синовейт по поръчка на Гемиус България за м. март 2009 сочат, че младите са основната група потребители на Интернет – 15-24 години имат 30.46% от цялата аудитория, следвани от 25-34 години – 24.58%, 35-44 години - 21.40%, 45-54 години – 15.84%.
Интернет потребителите са хора без работа, които по цял ден се чудят какво да правят. Това впечатление се създава най-вече при посещение на някои по-общи или специализирани форуму, където хората очевидно отделят доста време, за да общуват помежду си, водят спорове и т.н. Данните сочат, че едва около 6% от хората в Интернет са безработни, а по-голямата част са заети в различни области, като не са малко и хората на управленски позиции или собственици на фирми.
В Интернет има основно мъже. Дори това да беше вярно в първите години от навлизането на Интернет у нас днес ситуацията е коренно различна и потреблението, разпределено по пол е почти равномерно, дори с лек превес на жените.
Онлайн не е безопасно място за разплащания. Факт е, че често се чува за случаи, при които нечия кредитна карта е била използвана за чужди цели. Факт е също, че родните системи за онлайн разплащания до момента са много сигурни и няма регистрирани подобни инциденти. Страхът от нередности при банкиране през Интернет също е неоснователен – банковите системи онлайн са добре защитени и с това - надеждни, сигурни.
Броят на разплащания през ePay.bg, например, варира межу 200 и 250 000 месечно, като за сравнение през банкомати разплащанията са едва 40 - 45 000. Плащанията са основно за битово-комунални сметки, както и сметки за мобилни телефони, достъп до Интернет, електронни магазини, данъци и други (по данни на ePay.bg, дек 2008 г.).
Да имаш уебсайт е скъпо. И да и не. Вярно е, че в някои случаи сайтовете са наистина много скъпи. Но като цяло сайтовете са все по-достъпни, а и изключително необходим инструмент за всеки бизнес, което оправдава цената и я превръща в една добра инвестиция, с висок ROI.
Интернет е опасно място. Да, Интернет е точно толкова опасно място за всеки, колкото е и улицата. Ако пускаме детето си само на улицата му даваме точни инструкции за неговата безопасност и следим дали ги спазва. Следва да подхождаме така и към онлайн пространството – да познаваме евентуалните заплахи, да дадем правилни инструкции на нашите деца и да упражняваме контрол на времето и поведението им в Мрежата.
В Интернет най-много да хванеш някой вирус. Риск съществува, но има и добри антивирусни програми, които помагат. Освен това по-голяма бдителност при сваляне на файлове, гарантира по-малко главоболия от подобен характер.
Тези и още много митове витаят и модифицират общественото мнение, а задачата на професионалистите е да ги оборват. Добрата новина е, че в последните години онлайн пространството у нас се измерва с добри метрики, комбинирани със социо-демографски проучвания, което дава допълнителна тежест на цитираните по-горе факти и повече яснота за реалната картина на онлайн потреблението у нас.
текстът е публикуван и в майския брой на списание .Net