Скорошна публикация в Interface Design дава интересни данни за развитието и използването на различни опции в социалните мрежи и генерираното от потребителите съдържание (user generated content). Споделяме ги, защото дават много добра основа за разсъждения и идеи на маркетинг специалистите.

• 12% от всички Facebook потребители променят статуса си поне вендъж дневно
• 14.7% от всички Twitter потребители постват поне веднъж дневно
• 40.5% от потребителите на Facebook са променяли статуса си в последните седем дена
• 49.6% от потребителите на Twitter са упдейтвали съдържанието си в последните седем дена

• 30% от продукцията идва от 10% от потребителите като правило в социалните мрежи
• 90% от продукцията се създава от 10% от потребителите на Twitter

• .0032% page views към video uploads на YouTube (за целия свят)
• 1.89% page views към content contribution (без промените на статуса и коментарите) за Facebook (за целия свят).

Вчера рекламата в интернет отбеляза своя 15-ти рожден ден! Факт е, че преди 15 години на 27 октомври за първи път се появиха банерите и поставиха началото на цяла голяма индустрия, която и до момента бележи невероятен ръст всяка година!

Сайтът е HotWired.com – онлайн (тогава) списание за дигитална култура и дизайн, а годината – 1994. Изглежда много далеч, нали? Но всъщност не е. Е, тогава онлайн потребителите у нас бяха далеч под 1% от населението, за разлика от днес, когато гоним 50-те процента.

В България онлйан рекламата стартира малко по-късно, а именно през 1998 година, когато пионерите в тази област Dir.bg и Гювеч продават първите си банери. Рекламодателите тогава – туристически и технологични фирми.

Възможността за таргетиране – безспорно един от най-големите плюсове на онлайн маркетинга. Мечтата на всеки маркетьор и рекламодател – да достигне до точната си аудитория, именно тази, която му е необходима, с което да постигне най-голяма чистота на посланието, ефективност и ROI на кампанията си.

Сред останалите, вече добре утвърдени и у нас модели на онлайн таргетиране – геотаргетиране, по съдържание, по демография, нещо, което все още не се използва в практиката на специалистите по онлайн маркетинг е именно поведенческото таргетиране. Може би защото за него се знае най-малко или защото е трудно да се постигне. Но съвременните технологии предлагат какво ли не, включително възможности за детайлно поведенческо таргетиране, в това число и голямата новост – предсказуемото поведенческо таргетиране. Отскоро подобни технологии се предлагат и у нас. За да ги използваме ефективно в практиката си е добре да опознаем тези два не толкова популярни за България модела на таргетиране в Интернет.

Behavioral targeting
Поведенческото таргетиране използва информацията от браузването на конкретния човек и на тази база предлага конкретни банери, с различен криейтив или послания, които са по-релевантни за него. Последното е в голям интерес и за онлайн медиите и мрежите, тъй като те предоставят полезна и релевантна информация, вместо скучни и досадни банери, пред погледа на своите потребители.
Ключово в този тип таргетиране е освен самата технология и разбирането на потребителя и поднасянето на персонализирано онлайн изживяване.
Тенденция от 2008-ма година е все повече кампании да застъпват именно подобен род таргетиране с цел достигане по-висока ефективност.

Predictive behavioral targeting
Новост в онлайн маркетинга в световен мащаб от последната година е предсказуемото поведенческо таргетиране (Predictive behavioral targeting). В този случай информацията за потребителя, неговите навици за браузване и пребиваване в Интернет са предварително проучени и с това – предсказуеми.
Предсказуемото поведенческо таргетиране залага едновременно на техническо измерване и проучване на аудиторията. Проучват се навиците за клик на потребителя, като се наслагват върху демографски данни за същата аудитория. Така се проследява например интересът към кокнретни продукти или лайфстайл и се формират различните категории потребители. По този начин реклама за коли може да се появи на екрана на потребителя след като той вече е бил на няколко авто-сайта и вече е на финансов сайт, например.
Технологиите, позволяващу предсказуемо поведенческо таргетиране оптимизират всяка кампания и показването на банера само към потребители, които биха имали интерес да го видят. Така например на женски сайт все пак има мъжка аудитория, дори и в малък процент – при използване на подобна система на тази малка част от аудиторията на конкретния сайт ще бъде поднесена реклама, която би я заинтересовало (нпаример – автомобилна, а не за дамски продукти).
Основната идея е, че хора със сходно поведение по отношение на кликове и браузване ще имат и сходен демографски профил и обратното.
Предсказуемото поведенческо таргетиране означава таргетиране в реално време – от първия клик на потребителя.

Доколко поведенческото таргетиране ще успее да навлезе на родния онлайн маркетинг пазар през оставащите месеци от тази година е под въпрос. Но със сигурност ще е една от първите по ръст модели за реклама през идващата година. Въпрос не на технологии или готовност на медиите да откликнат, а най-вече на далновидност при избора на решения на рекламодателите.

Статията е публикувана и в августовския брой на списание .Net.

Новината от началото на месеца е, че социалните медии вече успяха да завземат доста добър процент от цялата банер реклама в САЩ, а именно малко над 20%! Макар и с по-ниска ефективност и CTR тяхната популярност се дължи най-вече на цената, както и на възможността за детайлно таргетиране.

Проучването е на comScore.

Данни от проучване на Американската асоциация на онлайн издателите показват, че рекламодателите намират за по-ефективни своите банерни кампании проведени в премиум сайтове, т.е. тези с качествено собствено съдържание пред порталните сайтове, които за първи път отстъпват на второ място.

Друг важен извод от проучването се синтезира в думите на Мартин Низелхолтз, вице президент дигитални операции за Ню Йорк Таймс: “Във време на криза бранд мениджърите биха могли да се подмамят по евтините low-cost решения, но истината е, че те не винаги са ефективни.”

За САЩ спадът в обемите на онлайн рекламата за тази година ще е 3.2%, считат експертите. За България, при която в последните години ежегодният ръст бе от около 100% се очаква тази година отново да има ръст, но не в тези драматични размери, може би около 30%.

По данни на Форестер Рисърч, цитирани от онлайн изданието ClickZ, голяма част от онлайн маркетинг специалистите все още залагат на CTR (Click – through ratio), т.е. съотношението показвания към кликове, при оценяването успеха на своите онлайн кампании. Особено при брендинг кампании, за жалост те използват най-основната метрика – CTR. “За жалост”, защото всъщност метриките в последните години се развиха много и позволяват значително по-задълбочен анализ на резултатите от всякакъв вид кампании.

От друга страна специалистите по директен маркетинг реферират много по-малко на тези базови показатели – кликове и импресии и достигат до понятия като action (действие), leads (lead generation) и продажби (sales generation).

Част от проблема е, че издателите в отчетите на рекламните си кампании предоставят оосновно кликове и импресии, а рекламодателите следва да заложат по-сложни начини за измерване на резултатите за повече от CTR като резултат, за което не са склонни за момента да заплащат повече или да заложат в основата на логистиката на своите кампании.

Доколкото може да бъде радостна констатацията е, че родните маркетинг специалисти в това отношение не са на по-различно ниво от тези на своите колеги по света.

Медийният фестивал в Албена – Mediamix ‘09 може да се определи като триумф на онлайн медиите, онлайн маркетинга и онлайн комуникациите. Всички чуждестранни лектори убеждават публиката, че единствения път за развитието и на медии и на бизнес като цяло е Интерет.

Организаторите се опитват да преплетат темите медиа и криза в едно изречение, като малко на заден план остава мотото на фестивала “Покажи ми парите”.

Важно уточнение по темата за бъдещето на печатните медии бе обяснението, че работещите неща в пресата не винаги работят онлайн. т.е. за онлайн продукт са нужни онлайн хора и екипи.

Радосвет Радев призова медиите, които не се справят добре в кризата да се продават докато е време. Обоснаво икономически това си предложение. Днес всяка медиа била по-скъпа, отколкото ще бъде след два дни. Хищните големи риби в медийното море с радост ще се възползват от икономическата ситуация. И ще се постараят да придобият някой и друг позакъсал колега.

Утре от 18 часа в Модерен Театър София ще има публична лекция на основателя на Wikipedia. На пресконференцията вчера той акцентира на това, че за потребителя е безразлично, дали се информира от вестник или от Интернет. Важно е качеството на информацията. Разбира се бързината и цената за която я получаваме. В този ред на мисли, онлайн медиите просто са по-добрия бизнес модел в момента. И старите медии трябва да намерят решение.

Кликовете (CTR) по банерите намаляват с всеки изминал месец – факт. Още по-неуспорим факт е, че в социалните мрежи банерите не работят. И без това ниските CTR-и на банерите са още по-малки в така модерните днес социални мрежи, сочат скорошни проучвания и анализ на резултати на кампании във Facebook.

Спасението – в социалните мрежи да не се използва директна банерна реклама, а всичко останало, най-вече word of mouth и PR техники.

Темата онлайн маркетинг става все по-актуална. До момента ние от ABC Design & Communication организирахме доста подобни обучения, където обяснявахме на своите клиенти спецификите на маркетинг активностите в Интернет. Сега решихме да действаме съвместно със списание .Net и да организираме по-мащабно събитие по темата – “Непознатите работещи решения“

Събитието ще се проведе на 9 юни в хотел Хилтън (София, България). Акцентът ще бъде върху лекцията на специалния ни гост Ейса Бейли (www.asabailey.com)– експерт по вирусен маркетин. Той се занимава с онлайн маркетинг от 1996 г. и със сигурност ще има на какво да ни научи. За тези, които са по-напреднали, поне ще разкаже някоя поучителна история.

Уеб планирането ще бъде много силно застъпено като тема. Ще се говори също и за техниките и тактиките на успешните онлайн кампании. Все любопитни неща от водещи фигури в бранша.

Ето и пълен списък с българските участници (по азбучен ред) :

* Александър Варов (mail.bg)

* Венци Костов (httpool.bg)

* Веселин Ангелов (Gemius Bulgaria)

* Жюстин Томс (ABC Design & Communication)

* Маргарита Боева (Nielsen online)

* Милко Георгиев (buzzdash.bg)

Ще се видим там.

През изминалите дни Interactive Advertising Bureau обяви публично ръководство с правила за все по-популярната по света, а и у нас онлайн реклама на клик (pay-per-click – PPC).

PPC форматът е изключително популярен в последните година-две и притегля все по-голяма част от бюджетите. Той се явява най-често като текстово каре като резултат от търсене или към конкретен контекст при дадени сайтове. Заплащането, както става ясно от името му не е на установения модел за ATL реклама – на 1000 импресии, а само при клик от срана на потребителя.

Google, Yahoo и Майкрософт са работили заедно с IAB при изготвяне на ръководството. Предоставя се детайлна дефиниция на “клик” и стандарти как той да се измерва и отброява, както и идентифициране на фалшиви или невалидни кликове. Според Google за януари около 17% от кликовете са били невалидни, което поставя сериозен проблем.

Според Каролин Дагстън, експерт от IDC, най-големият проблем на онлайн рекламата е именно липсата на стандарти и всяка крачка в установяването на по-сериозни норми и спазването им е в полза на онлайн пространството.