Медиите радостно тръбят новината,че футболните клубове, Българския футболен съюз(БФС) и TV 2 са се споразумели по условията за телевизионното излъчване на фуболното първенство на страната през следващите 5 години. Официалната стойност на сделката е около 50 млн. лв., които ще бъдат разпределяни по сложна формула между клубовете.

Можем да поздравим екипа на TV 2 за спечелената битка срещу другите медии, които се бориха за правата. Не може да премълчим обаче,че това е поредният шамар, който БНТ получава след като загуби надпреварата за излъчване на Евро 2008.

Не можем да отминем и няколко опасенията – как ще се справят клубовете, които носят сериозна отговорност за качеството на продукта, как ще се справи БФС с организацията (досегашната практика, всичко да се случва в и след последния момент няма как да продължи, защото става дума за много пари). Не на последно място трябва да се реши и проблемът със съдийството, защото сега повече от всякога, общественото внимание ще бъде насочено към реферите. Тенденциозните грешки няма да потъват някъде между среднощните предавания на Сашо Диков и гневните коментари на Томислав Русев.

Да пожелаем успех на българския футбол в това му първо реално бизнес начинание и дано част от нещата да се случват и он-лайн.

Вече няколко пъти споменахме темата спортен маркетинг, като основната ни теза продължава да бъде една и съща – спортът е продукт, който има стойност и трябва да се продава. Дори и в Българя, където ценностите и нагласите са доста сбъркани.

Въпреки че в ComOn сме хора, които безрезервно вярват в он-лайн комуникационните канали, не можем да отречем, че в света на спорта все още номер едно е телевизията. И точно тя, повече от всеки друг (печат, радио и уеб) създава образа на българския спорт. Промотира събития, генерира звезди и не на последно място – възпитава отношение към спорта на клубно и национално ниво.

В този ред на мисли ще маркираме няколко ужасяващи примера за това, как телевизията не трябва да се отнася към спортния продукт. На първо място е Европейското първенство за юноши до 19 години, което се провежда в Чехия. България участва за първи път от 20 години насам и макар да претърпя очаквано фиаско, публиката се интересуваше от това събитие. Нито една телевизия обаче не отдели време и средства, за да покаже този отбор, да представи бъдещите звезди на българския футбол. Да създаде интерес към тях. Инвестиция, която със сигурност би се изплатила в близко бъдеще. Да не говорим, че до края на лятото ще има поне 2 много интересни Европейски първенства по баскетбол за подрастващи, където България ще бъде представена от доста силни формации. На дали някой ще направи усилие да ги покаже на публиката. А интерес със сигурност има.

Друга странна тенденция е телевизиите да решават в последния момент да излъчват пряко мачове от европейските клубни турнири. Първо Канал 3, а след това и М САТ излъчиха евро битките на Черноморец и Черно море, като взеха решение за това около 5 часа преди срещата. Със сигурност са изпуснали значителна част от потенциалната аудиторията поради липсата на предварителна информираност. Въобще не е сериозно да вземеш подобно решение в деня на мача, след като
нито можеш да събереш достатъчно аудитория, нито достатъчно рекламодатели. А часът и мястото на тези събития е регламентиран поне 2 седмици предварително. Тук съвсем плахо се подава въпросът – работят ли изобщо медиите на пазарен принцип?

Излишно е да давам за пример цивилизования свят, където за година напред са ясни съперниците, градовете домаки, началния час и медиата, която ще излъчват всички значими спортни събития. У нас жребият и програмата за футболното първенство се изясняват десетина дни преди началото на шампионата. Трябва да притежаваш свръхестествени способности, за да познаеш кой мач ще се появи по телевизията (извън Канал 1)… да не говорим пък за баскетболното първенство, където трябва да отгатнеш и залата в която ще се играе мачът. За волейбол пък да не говорим. Всичката информация се
генерира от едно радио и няколко специализирани спортни сайта…това е.

В цялата тази ситуация е несериозно да говорим за маркетинг, популяризиране на спорта, създаване на положителен образ и т.н. Не казваме, че е невъзможно – напротив, убедени сме че може. въпросът е да се помисли малко и да се положи известно количество труд.